top of page

С изследователя Гавраил Панчев разговаря Деляна Лукова

Нова биография за литературния ни класик Алеко Константинов излезе изпод перото на изследователя върху живота и делото на Щастливеца Гавраил Панчев. Критикът има амбицията да остави началото на ново Алекознание с тритомника си, чиято премиера бе миналата вечер в книжарница „Нанси”. След близо 10-годишен труд из документи и архиви, Панчев разкрива неизвестни досега факти за Алеко и тълкува по коренно различен начин творчеството му. Разровил е всички държавни архиви у нас и се е натъкнал на непознати досега документи. Член е на Съюза на българските писатели и близо година оглавяваше фондация „Европейски месец на културата”.

- Имате амбицията да поставите началото на ново Алекознание. Кои тези опровергавате с новата биография на Щастливеца?

- Оспорвам категорично тезата на Пенчо Славейков, че Алеко е модерен тип човек от ницшеански тип и оттам тезата, доразвита от марксистките изследователи, че Щастливеца е атеист. Той е кръстен в източноправославен храм, целият род и семейството имат дълбинна религиозна традиция, ходят често в манастири. От хаджийството (дядото се е казвал Хаджи Константин) е пряката връзка с пътеписите. Тезата за модерния чевк веднага унищожава измислената връзка на традицията на рода  и семейството с жанра пътепис. Втората теза, която категорично оспорвам и която има също за родоначалник Пенчо Славейков, през Боян Пенев до Александър Ничев, че Алеко няма политически възгледи. Това се е получило, защото Алеко Константиновите текстове не са били прочетени в Русия. Там той ще заеме категорична позиция при превода на една реч в защита на Търновсата конституция. Защитата чрез превода и разпространението на речта в Русия показва политическа и идеологическа принадлежност към либералните идеи. Нещо повече – Алеко ще напише и множество други текстове, които показват, че далеч преди да се срещне с Петко Каравелов има ясни либерални възгледи. Това е важно за изследователите му, защото е недопустимо, както пише Хегел, да извеждаме гениите като функция от някакви авторитети.

- Заявявате, че идеята за „Бай Ганю” се е родила в Русия, а не както досега се твърдеше, че е изцяло провокиран от нашата действителност.

 - Да, това също е нова теза. Според мен идеята за „Бай Ганю” се е родила в Русия въз основа на филологическия и философски прочит, който направих на негови писма. В едно от тях, което се състои от няколко части, Алеко се подписва по различен начин. Всяка част си има свой език и смисъл. Когато заявява „това ти го казвам по еснафски”, той се подписва в дателен падеж. Когато говори нещо морално, се подписва Алеко Константинов. Всичко това ми подсказва, че романът е създаден в Русия. Което е напълно ново и няма да го намерите в литературната критика. Алеко е толкова модерен човек, че ние можехме да си имаме своя Фройд и да участваме на равна нога в европейската култура.

- Развенчавате мита за политическото убийство на Алеко.

 - Натъкнах се на много нови неща около убийството, открих нови архиви, за пръв път използвани в Алекознанието. Правя 8 интепретации на убийството, извън единствената досега за политическото убийство – за синкретичното убийство, за сблъсъка между културата на Радилово и плуралистична София, при който по погрешка убиват гения. Развил съм тезата за магическото убийство. С помощта на директорката на Народна библиотека открих архив от 100 страници на Тодор Вачков – собственик на дюкяна, в който Алеко, Михаил Такев, Васил Томов и файтонджията Кръстев ще отседнат сутринта и вечерта на 11 май 1897 година (датата на убийството). Това е знакова дата в Алековия живот, тъй като в Априловската гимназия на 11 май той ще види с очите си как Фазлъ паша ще разгроми гимназията и ще използва този момент в много текстове.

 

- Какво съдържа двутомникът?

 - Първата е описание на Свищов, историята на града и биографията на Алеко от семейството до Одеса. Възстанових историята на всички учебни заведения, в които е учил в детството и юношеството, отношенията и възгледите на неговите преподаватели Емануил Васкидович, който му е домашен учител, има разбиране,  че генеалогията на българския език произлиза от старобългарски. Аз съм се питал как е стигнал Алеко до Русия и какво е защитавал там.Натъкнах се на един възлов текст, публикуван във вестник „Братски труд” – „Сирни заговезни”, който не е бил тълкуван досега. Щастливеца иронизира създаването на граматика и оспорва древнославянската генеалогия на българския език, т. е. той е верен на домашния си учител.

Става дума за модерен човек, който никога не губи езикова и културна идентичност. Оттук мигновено отпадат всички повърхностни представи за Алеко като русофил, до такава степен натрапени. Вторият том е за дейността му в България.

 

- Защо всичко това е убягвало досега от погледа на изследователите?

- По някаква злочеста българска традиция – било нихилизъм, било бездуховност. По идеологически субективни причини са били налагани представи, а и методологията е била сгрешена. Изследователите са изучавали повече собствената си представа за Алеко, отколкото субекта. Вместо да доказват теза, те я преповтарят. За бъдещите изследователи на Алеко казвам, че голяма част от дейността на Щастливеца ще се разбере, когато се прочете одеския архив. Аз не успях да използвам чужди архиви по финансови причини.

bottom of page